ПОТЪРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; потърча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. Разг. Търча

малко; потичвам. Той [дядо Ламби] е нисък слаб човечец, .. Кога ходи, все потърчава, защото има леко сърце и е много сербез. И. Петров, НЛ, 43. Началникът на снабдителния отдел Гиздов да потърчи из София, да потропа на десет-двадесет врати и след като намери 1500 килограма стомана, да я откара на гарата. ВН, 1960, бр. 2631, 2.

2.Само несв. Разг. Търча малко от време на време, понякога; позатичвам се. Грабнах си шапката и право в кръчмата, .. Питах, разпитвах — нищо няма. Сигур съм я опуснал из пътя, когато потърчавах, защото бе започнало да вали дъжд. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 371. Мернах пред себе си двама арнаути с вулии през рамо. Неспокойни, види се, бяха, та потърчаваха. Н. Хайтов, Избр. пр I [еа].

3. Остар. и диал. Затичвам се, изтичвам. — Аз, хаджи Генчо, ахмак? — извикал .. хаджи Генчо и .., побягнал вън .., Когато той [дядо Либен]видял, че хаджи Генчо са е разсърдил не на шега, то потърчал след него и извикал колкото си може — .., върни се! Л. Каравелов, Съч. II, 52. Ангелина като ся уплашила, потърчала, та отворила вратата и повикала слугите. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 165. Со разгърнати ръце сите троица потърчаа кон [към]него и го загърнаа. СбНУ ХIХ, 60. Скокна опален, коа виде, оти жената му я немат. Потърча дома и фати да вика и да плачет. СбНУ ХIХ, 29. потърчава се, потърчи се безл. от потърчавам в 1 и 2 знач.