ПОТЪТРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЪ̀ТРЯМ, ‑яш, несв.; потъ̀тря, ‑иш и (диал.) ‑еш, мин. св. ‑их и (диал.) ‑ах, св., прех. и (рядко) непрех. Разг. 1. Започвам да тътря, да влача някого или нещо, обикн. за да го преместя; затътрям1, затътрузвам, затътрузям. Мъчеха се да го повдигнат и все не успяваха. Тогава те просто го потътриха по земята. П. Вежинов, ЗНН, 98. Той [Кабзата] .. отиде до завесата, .. Без никакви усилия измъкна оттам жътварката и леко я потътри след себе си. А. Гуляшки, СВ, 190. Изплашените коне потътриха обозните каруци — войниците ги изоставиха и бягаха към укритията в скалите. П. Славински, ПЩ, 151. Джилс пушнал два пъти .. Разяреното животно скокнало, изкатерило са на дървото, свлекло от него оруженосеца, а после са върнало назад и бързо потътрало и Джилса. Знан., 1875, бр. 11, 176. — Стане мома, видиш, зел я някой сиромах, потътре я по лозя, по нивя, по жътва, по вършитба. Тем., 1881, кн. 2, 18. // С тътрене премествам, отмествам, мъкна нещо някъде; затътрям2, завличам. Дядо Йеньо с мъка потътри масата настрана и под нея на циментовия под се разкри дупка. П. Славински, ПЩ, 251. — Поиска ми се да дойда при тебе и да ти разкажа една приказчица. Искаш ли? Той потътра столчето до кревата ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 21.
2. Със същ. крака, нозе, обувки и под. Започвам да тътря, да влача краката (обувките) си, като едвам ги повдигам от земята и вървя бавно, с усилие; повличам. Талпите запираха леко в тинята и хората скачаха. Потътряха нататък нозе, натежали от кал. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 172. Тя се огледа, потътри отмалели крака до канавката на шосето и седна подкосена на изкопа. А. Гуляшки, СВ, 128. — Ела по-близо. Ела, мори, що се маеш! Жената потътра нозе изпод дългата си доземи кошуля. Д. Талев, ГЧ, 132. Старият стана, .., изръмжа нещо, потътри домашните си чехли, излезе и трясна вратата. НК, 1958, бр. 46, 2.
3. Тътря малко, донякъде. Момиченцето потътри снопа дърва, но го изпусна, тежеше му.
4. С предл. към. Повеждам със себе си някого, обикн. против волята, желанието му или без да е нужно; повличам, замъквам2, помъквам. Изказах повторно опасенията си, че моето присъствие може би ще увреди на непринудеността на гуляя. Но Янев .. ме потътра към Страшимирова: — Елате, като ви каня — .. — Няма да смущавате никого. Сб??СЕП, 98. — Ако те хвана, Арпакаш, за яката и те потътря към Урвичкия манастир, .., ти ще почнеш да цъкаш .. и ще извикаш, ..: "Брей, че то цяла Швейцария!" Ал. Константинов, БГ, 90. потътрям се, потътря се страд.
ПОТЪ̀ТРЯМ СЕ несв.; потъ̀тря се св., непрех. Разг. 1. Започвам да се тътря, да се влача; повличам се. Забравил се от жажда, той [Евгени] се потътри по земята, долази до вратата и .. започна да вика с прегракнал глас: — Вода!... Вода!... Д. Ангелов, ЖС, 520. Излязоха на едно невисоко плато, конят .. опъна предните си нозе и току се потътри по сухата трева. Д. Талев, С II, 227. // Придвижвам се, местя се с тътрене.
Той разтърка очите си, изръмжа, изпсува .. и като се потътри гърбом надолу, слезе от нара и тръгна към кофата с нечистотиите. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 194.
2. Тръгвам, придвижвам се бавно, отпуснато или трудно, с усилие; повличам се, помъквам се.Тя направи знак на Гана да излезе. Гана като че ли се отлепи от своето място, потътри се и едва се домъкна до кухнята. Г. Караславов, ОХ III, 499. Бяха толкова прегладнели, че седяха в ходника и излапаха завчас пилафа, .. После се потътриха, .., по кривите улици на Филибе. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 489. Жак не иска да си спомня бездната, извръща глава и се потътря към кревата, но преживяното напира у него и не иска да се пръсне. Б. Райнов, ДВ, 285. — А доячките хич и не ги чакай, те ще си дойдат късничко .. Отец Изидор се потътря пред пазача. Ц. Лачева, СА, 50. Бричката зави вдясно и затихна, потътра се по широк междуселски път. Д. Талев, ГЧ, 111. //Разш. Тръгвам за някъде; помъквам се. Щом други са влизали [в мечата бърлога], значи, ще влезе и Пеньо! И той се потътри окуражен. Г. Караславов, Избр. съч. II, 121. Току щом са породеше някое негово кръщелниче, .., простия му баща, обрадван .., че ще кръща детето му кръстник гражданин, че още и хаджия, .., впряга биволите и са потътря да калесва кръстника. Ил. Блъсков, ПБ I, 65-66.
3. Пренебр. С предл. след, подир. Тръгвам след, с някого, последвам някого; повличам се, помъквам се. Дядо Ганчо дойде, когато Аврадалията тръгна победоносно към кооперацията, и след него се потътриха и другите селяни, доволни и ухилени. Г. Караславов, СИ, 9-10. Из черквата излезе поп Матей сърдит и .. сприхав, а подир него ей и двата попа се потътраха. П. П. Славейков, КП ч. III, 163.
4. Пренебр. Тръгвам, отивам някъде, без да е необходимо или желано (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); повличам се, помъквам се. Станка бързаше. Тя се кореше, че не послуша майка си и се потътри по чужди села. Г. Караславов, ОХ II, 486. Рекъл им е Вели, че ще иде в кафенето на Неджеб, .. — и те са се потътрили подире му. Нали си нямат свой акъл, зяпат го в устата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 107. Вървя и не поглеждам ни напред, ни назад .. "Къде си се потътрил посрединощи, бе?" ВН, 1962, бр. 3252, 4. Бяха години, когато момък с мома рядко се виждаха .. А сега, кажат ли се един път сгодени .., повлекат се, потътрят се по пътища, разходки, лозя, само да ги видят хората, че са сгодени. Китка V, 1886, кн. 14, 24.
5. Прен. Пренебр. С предл. с. Влизам в някакви (обикновено приятелски или любовни) отношения с някого; повличам се, помъквам се. — Ама и Диляна, няма ли за нея дружки, та се е потътрала с невястата? М. Смилов, ДСВ, 18. Потътрал ся с немирници. Н. Геров, РБЯ IV, 238.
◊ С трън да потътриш, няма какво да заденеш. Диал. Употребява се за крайно бедна, мизерна обстановка в някоя къща, дом. Я погледай твоите връстници: всички на работа са наредени, и парици си спастриха, и къщици си издигнаха, а пък ти! .. С трън да потътриш, няма какво да заденеш. Ал. Константинов, Съч. I, 244.