ПОУДРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУ̀ДРЯМ, ‑яш, несв.; поуда̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Рядко. 1. Удрям леко, малко или известно, кратко време; поударвам.

2. Само несв. Удрям леко, малко или за кратко от време на време, понякога; поударвам. — Що .. ми се сърдиш, мила Радо? Прости ми, дето съм те поудрял сегиз-тогиз. И. Петров, НЛ, 123. поудрям се, поударя се страд., възвр. и взаим.