ПОУМИРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУМИРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поумиря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Умирявам малко; поуспокоявам. Видът на смъртта поумирява неодолимо всяко вълнение на душата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 105. — Туло — шепне той, като си излазяше, — поумири царкинята. Е. Мутева, РБЦ (превод), 55. Едвам Мохамед I беше поумирил всеки белег на таз [дервишката] размирица, ето ти че избухнала и друга. С. Бобчев, СОИ (превод), 51.

2. Само несв. Умирявам малко от време на време, понякога; поуспокоявам.

ПОУМИРЯ̀ВАМ СЕ несв.;поумиря̀ се св., непрех. 1. Умирявам се малко; поуспокоявам се. Когато децата се поумириха, учителят ги накара да се нахранят. Св. Минков, ПК, 71. Дядо Недко се поумири и съвсем се уедини в стаята, където живееше. Й. Йовков, Ж 1945, 60. — Да ми каже подирнята воля бащина ми, аз ища да я изпълня и да умра — рече Райна. — Поумири ся пръвян, царкиньо. Е. Мутева, РБЦ (превод), 58. После това, като се поумирили политическите работи .. са намерили человеци, които посветили себе си в тая отрасл [производството на коприна]в селското хазайство. З. Княжески, ПРШ (превод), 6.

2. Само несв. Умирявам се малко от време на време, понякога; поуспокоявам се. Старата не отиваше добре. Имаше огън, мяташе се, дишаше тежко. Когато се поумиряваше, лицето ѝ ставаше бяло като вар и на челото ѝ, .. се набираха ситни капчици пот. Й. Йовков, ВАХ, 184.