ПОУМНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУМНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поумнѐя, ‑ѐеш, мин. св. поумня̀х, прич. мин. св. деят. поумня̀л, ‑а, ‑о, мн. поумнѐли, св., непрех. Ставам умен или по-умен, отколкото съм бил. Той бил мъдър вече. Знаел какво да прави. Да, хората преди смъртта си винаги поумняват. Б. Шивачев, ПЮА, 154. Защо се смееш ..? .. — Спомних си, бабо, за едни детински смешни работи .. — Смей се. Кога‑

то човек се смее на такива неща, показва, че е поумнял. Г. Райчев, ЗК, 151. Стига тя да се съгласи да остане при Борисчо .. Нали той ѝ .. допада .. с неподправеността си. А той ще се промени, .. Ще поумнее, ще възмъжее истински. Б. Болгар, Б, 76. — Ти още ли робуваш на детските си увлечения, Станкуле? Още ли не си поумнял? Ст. Марков, ДБ, 16. Умен човек! Като му потръгнат работите, поумня още повече. П. Велков, СДН, 385. Защо .. се избиват така немилостиво, безогледно и зверски хората! И никога ли няма да поумнеят и станат по-добри? П. Михайлов, ПЗ, 25. поумнява се, поумнее се безл.От киселото зеле се поумнява, .. Тайната на киселото зеле в съдържанието на витамин В-холин. В известна степен той действа като турбодвигател за мозъка, като ускорява предаването на сигнали между мозъчните клетки. Сега, 2000, 29. 12. [еа].