ПОУМЪЛЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУМЪЛЧА̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поумълча̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑а̀х се, св., непрех. Умълчавам се малко, не съвсем или за кратко време. Той бе намислил как ще зафане и какво ще говори. И сега, щом се поумълчаха, Ненко отвори устата си да започне. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 160. След някой и друг ден двете птички се поумълчаха, започнаха да летят ..: пренасяха влакънца, лишеи, перца, за да застелят къщичката си. П. Славински, МСК, 83. Крайненци се поумълчаха. Изведнаж Гърдьо стана и забърка в пояса си да плаща. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Хаджи Вълко, .., гледаше да поскъсява другите приказки и да ги обръща към където той искаше. Като не умееше как, той се поумълчаваше. Ил. Блъсков, ПБ I, 41-42.