ПОУПЛАШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУПЛА̀ШВАМ, ‑аш, несв.; поупла̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Уплашвам малко. — Нека докаже, че е добра гъркиня. Но .. все пак .. дали ще се съгласи Фотини? — Ще я убедим. Може и да я поуплашим. Д. Талев, ГЧ, 410. — Ами ако избягам? .. Изглежда, че тая мисъл го поуплаши, но алкохолът веднага му върна куража. — Халал да ти е!... Стига да можеш. П. Вежинов, ЗНН, 28.

ПОУПЛА̀ШВАМ СЕ несв.; поупла̀ша се, св., непрех. Уплашвам се малко. Минахме през една поляна, току-що разорана от глигани. И Радка, и аз се поуплашихме, но войничето, което пазеше този край, дойде при нас да ни успокои. Н. Стефанова, РП, 103. А отокът нито спада, нито се пробива. Поуплашила се бе и свекърва ми. Т. Влайков, Съч. II, 231. Показаха се .. турците .. Мнозина от въстаниците сега явно се поуплашиха, раздвижиха се неспокойно, .., започнаха да се озъртат и да се споглеждат. Д. Талев, И, 547. Стори му се, че тука е изпуснал брода, поуплаши се и се обърна назад. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 229.