ПОУСАМОТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУСАМОТЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поусамотя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Усамотявам се за малко или от време на време. Тоя едничък най-буен и нeхаен към всекиго сред всички човек беше през

последните дни се поусамотил и сочеше да набира в себе си буря. А. Страшимиров, Съч. I, 190.