ПОУСИЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУСЍЛВАМ, ‑аш, несв.; поусѝля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Правя нещо да стане малко по-силно, усилвам малко; позасилвам. Поусилих огъня като сложих още съчки. Поусили малко радиото! поусилвам се, поусиля се страд.

ПОУСЍЛВАМ СЕ несв.; поусѝля се св., непрех. 1. За проява, явление — увеличавам в неголяма степен силата, интензитета си, усилвам се малко. Малко по малко разговорите почнаха да се подновяват, глъчката се поусили. Й. Йовков, Ж 1945, 19. Вятърът се поусили, малки вълнички плискаха зелените камъни на брега. П. Вежинов, ДБ, 48.

2. Остар. За човек — подобрявам в неголяма степен някои свои качества, ставам по-добър, по-силен в някаква насока; позасилвам се. Като са поусилят учениците, ще им ги [еровете] покаже учителят и тях да научат. Р. Каролев, РЗМ, 18. За Геновева, която от радост скоро са съзе [съвзе] и поусили откъм здравето, оставаше еще едничко най-горещо желание. П. Тодоров, МГ (превод), 91. Абдул Керим паша действително дал на сърбете за 12 дни примирие по причина, че трябвало да са поусили и той след значителните загуби. НБ, 1876, бр. 24, 96.