ПОУСКОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУСКОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поускоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Увеличавам малко скоростта на нещо, ускорявам малко. Той поускори крачките си, искаше да отмине, но Христо беше решил да поведе с него разговор и не остана назад. Ст. Марков, ДБ, 406.

2. Правя нещо да се извършва в по-близки по време интервали; поучестявам. Стреснах се и поускорих дишането си. поускорявам се, поускоря се страд. Трябва работата да се поускори.

ПОУСКОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поускоря̀ се св., непрех. Ставам по-бърз, ускорявам се малко; поучестявам се. Два часа след припадъка, пулсът му се поускори. ^● Обр. Дишането му [на океана] започна да става по-дълбоко, поускори се, една дебела мъртва вълна започна да се върти отдолу и все по-силно да ни поклаща от борд на борд. Б. Трайков, ВО, 54.