ПОУСПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУСПЍВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поуспя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑а̀х се, св., непрех. 1. Събуждам се малко по-късно, успивам се малко. С шеги и задявки .. обедът беше приготвен. Липсваха само цигуларите — Шибилията и Кобаданлията. Може да са се поуспали — снощи трябваше да свирят на годеж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 187-188. — Ще полегна да изкарам едно заешко спане. Ама ако се поуспя, ще ме събудите. Т. Харманджиев, КВ, 405.

2. Успивам се понякога, от време на време. Тинка, както се поуспиваше понякога, не свари да стане по-рано, и стрина Венковица сама си отнесе брашното, сама и първото тесто си замеси. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 206.