ПОУТАЛОЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОУТАЛО̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; поутало̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Успокоявам малко, в известна степен някого или силни чувства, преживявания и под.; поуспокоявам. — Ти си длъжен да откраднеш своята Венера и да я доведеш в манастира на отца архимандрита .. Аз мисля, че когато отец архидякон поуталожи своите греховни страсти, то и ние с тебе можеме да попасеме малко по същата нива — казал градоначалникът. Л. Каравелов, Съч. V, 20-21. Той зафана да ходи из двора и да гледа дано намери някоя работа, та с нея да поуталожи душевната си борба. Т. Влайков, Съч. II, 127. — Ей, господин докторе, .., не ся шегувам, исках да не съм жива .. — Пийнете си малко, то ще ви поуталожи. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 64-65. Глътката тютюнев пушек поуталожи Василков и той .. запримигва с почти обезмиглени клепки на човек, сякаш току-що минал през пламък. Д. Вълев, З, 143. поуталожвам се, поуталожа се страд.
ПОУТАЛО̀ЖВАМ СЕ несв.; поутало̀жа се св. непрех. 1. За чувства, страсти, усещания — намалявам малко силата си; поуспокоявам се, постихвам. Поуталожи се страхът, но не беше изчезнал от сърцата на тия люде — нали бяха повечето жени, разяждаше ги мрачна тревога и какви ли не черни грижи и мисли. Д. Талев, И, 588. Мъката на Ведена се поуталожи. Ст. Марков, ДБ, 184. Гадното парене в стомаха, повдигането на диафрагмата, горчивият вкус на езика бяха се поуталожили и тя стъпваше както обикновено леко и гъвкаво като нощен хищник. Л. Дилов, ПБД, 54. // За болка, болест, нерви — понамалявам възбудата, силата си; поуспокоявам се. От топлите трици болките се поуталожиха и момичето се унесе и заспа. Т. Влайков, Съч. II, 230. След изстрела, .., който беше изпратил [Меврик Николаев] в упор слещу жив човек, нервното му напрежение се бе поуталожило. И. Петров, ОЗ, 117.
2. За природни явления, събития и под. — намалявам силата си; поуспокоявам се, позатихвам. Вълните се поуталожиха и ние легнахме да спим в чистите каюти на [парахода] "Победа". А. Каралийчев, ПД, 210. Дъждът се поуталожи. Бл. Димитрова, ПКС, 349. Времето беше се поуталожило; един равен сняг покриваше цялото пространство, небето беше ясно и весело. Ил. Блъсков, ПБ III, 58. В лозето на един врачански търговец Стоян Грамчев .. изпаднали други трима от четата .. Те приплакали на Стояна да им донесе малко хляб и да ги скрие за няколко деня, дорде им оздравеят раните и дордето се поуталожи работата. З. Стоянов, ХБ, 392.
3. Остар. Ставам донякъде по-спокоен; поуспокоявам се. Неудържими, луди хълцания издигаха високо гърдите му. Той поима така около четвърт час; после сякаш се поуталожи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 34. — Братя, ние живеем в разбойническа държава — подхвана той по-тихо, притегли към себе си стола .. и седна. Поуталожиха се и другите, огледаха се де да седнат. Ст. Дичев, ЗС II, 345. 2. Кога са утроши тялото ни, мускулите искат да си починат; тъй и умът иска да са поуталожи, когато е работил дълго време. Лет., 1876, 100-101.