ПОУТИХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУТЍХВАМ, ‑аш, несв.; поутѝхна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Утихвам малко, за кратко време или от време на време; позатихвам. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече любов и сговор. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Клинката бърже премина чифлишките угари, изкачи се върху гърба на равнината и едва сега почувствува, че вятърът беше поутихнал и времето поумекнало. К. Петканов, ЗлЗ, 72. Като те гледам, болката ми поутихва. Л. Стоянов, Х, 149.