ПОУЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОУЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Съвет, наставление, обикн. с назидателен нравоучителен характер, как да се действа, постъпва или постъпи; напътствие, поука. Ще ви разкажа някои от неговите приказки, пълни с поучение и дълбока мъдрост. Елин Пелин, Съч. IV, 11. Разговорите ни се въртяха все около въстанието, но в несполуката му не търсехме предмет за тъжни и отчаяни размишления, а поучения за бъдещето. К. Величков, ПССъч. I, 27. Сама пришпорвах волята си да работя [в бригадата], без някой да ми налага съвети и поучения. Бл. Димитрова, ПКС, 18-19. Благодаря ви за сичко, което сте от детинството ми правили за мене .., за добрите поучения и за сичко, което ми дадохте. Ч, 1871, бр. 23, 725. Таз басничка / е кратичка, но ясничка / и с поучения богата. Ст. Михайловски, СБ, 46. // Назидателно, дотегливо натякване, наставление. Тъкмо [Стайно] си съставяше едно остро поучение към Зографа, по дървената стълба затрополяха пъргави стъпки и отвлякоха вниманието му. В. Геновска, СГ, 27-28. В негово лице Людмила имаше добър съюзник срещу свадливостта на братовчедка си и дотегливите поучения на леля си. Ем. Манов, ДСР, 410.
2. Църк. Религиозно поучително слово от Светите писания, цитирано в църковните служби. В недосегаемата възвишеност на поученията, които съдържа [евангелието], търсил съм и намирал съм винаги утеха и облекчение в най-тежките и горестни минути на живота. К. Величков, ПССъч. I, 61. Тези, които не се съгласявали с поученията на християнските проповедници — духовниците, били обявявани за отстъпници (еретици). Ист. V кл, 1980, 247. По нашите села, а и градища, много е погрешно задето ся проваждат в училище .. само да ся научат да четат и да пишат. А катехитическото поучение и християнската наука съвсем слабо са преподава. У, 1871, бр. 10, 152-153. Нашийт селянин е пълен със суеверия и предразсъдъци .. Затова особно е длъжно духовенството ни да изправи тия погрешки в народа, а то би могло да ся постигне с чести проповеди и поучения по черквите. Лет., 1871, 173.
3.Разш. Остар. Произведение,съчинение, съдържащо в себе си наставления за живота. Издателството на БАН пусна първия том от съчиненията на Климент Охридски .. Съдържа всичко 40 поучения и похвални слова, които се смятат за безспорни Климентови. НК, 1970, бр. 52, 2. Романът, драмата и повестта са най-богатите и най-популярните форми в литературните поучения и затова тие са най-интересни. СН, СбПер. п II, 163. Той [българският ръкопис] състои от 150 листе и съдържа различни слова и поучения. ПСп, 1876, кн. 11-12, 211.