ПОХАБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОХАБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; похабя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Влошавам, увреждам качествата, вида, състоянието на нещо; развалям, съсипвам, поразявам. Навалиха Станка осталите татари, за да го довършат; ала един от тях, началникът им, възпротиви се да го сечат и да похабят дрехите му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 182. Тук-таме се мяркаше все още някое младо и свежо лице, което мизерията не беше успяла да похаби. Д. Димов, Т, 214. — Защо не започваш? — попита го Бенко. — Простете ми! — каза тихо младежът. — Не искам да ме запомните със зло... И не искам да похабявам хубавата ви коса... Не мога да подcтригвам. Ал. Бабек, МЕ, 158. // Разг. Изхабявам (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
2. Употребявам, изразходвам обикн. напразно, без полза някакъв материал, като го правя негоден за използване; изхабявам, пропилявам, прахосвам. "Бог, като чуе окарината, ще рече: — .. сума глина похабих да направя човек от нея, а не се сетих да направя окарина." Й. Радичков, СР, 83. — Андрейко, ела ми помогни, моля ти се. Нищо не излиза. Виж колко листа съм похабила — посрещна го от вратата тя. П. Славински, ПЗ, 269. И като намери стара Тоньова тетрадка, Станка започна да разучава чуждите букви и да ги рисува .. Още два дена се мъчи тя, похаби три плика, но на четвъртия успя. Г. Караславов, ОХ I, 296-297. Вторият предмет, който излезе от ръцете ми като резултат от ръчната работа, беше една точилка .. Още при първия си опит да разточи с нея баница тя [мама] срещна сериозни трудности. Листата така се накъсаха, че мама похаби всичкото тесто. Тарас, СГ, 25-26.
3. Прен. Изразходвам напразно, безполезно нещо (обикн. здраве, сили, време и др.), като го прахосвам безвъзвратно; изхабявам, прахосвам, пропилявам. Защо Костов бе похабил толкова сили, толкова способности, толкова ловкост и красноречие за печалбите на "Никотиана"? Д. Димов, Т, 546. Като прехвърли през ума си тези пропаднали мечти и се убеди, че е похабил много време за празни работи, Анастаси реши незабавно да потегли за София, да се свърже с Калинков и да поиска да му дадат парична помощ за литературното списание. Ем. Станев, ИК I и II, 137.
4. Прен. Възпитавам някого лошо, погрешно; развалям, разхайтвам, развращавам. Наместо да помисли клетий му баща и да са погрижи за добрата отхрана на сина си, той още повече го похабяваше, като от малък го надъха със своите смъртни грехове: пиянство, гордост, неправда и кораво, без милост сърце. Ил. Блъсков, ПБ I, 104. // Увреждам възпитанието на някого, като му създавам лоши навици; развалям, разхайтвам, развращавам. [Гоце Делчев] расте
под своеобразната строгост на баща си и под прекалената благост на майка си — расте при домашни обстоятелства, които в нашия живот, заедно с пияната улица и с гламавото училище, могат само да похабят едно дете. П. К. Яворов, Съч. II, 170. Но и войниците не бяха същите .. Сякаш вече не слушаха Ивайло .. Ето на̀ как новият по-лек живот в Търново взе да похабява тия прости, но чисти души. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 461-462.
5. Прен. Диал. Съсипвам, унищожавам физически или нравствено някого, нещо. — Ти знаеш ли този Киро какъв е? Колко момичета е похабил досега... Все такива, като тебе... От днеска да няма много приказки с Киро! Г. Райчев, ЗК, 81. Воловарчетата взели орлетата, играли си с тях и ги похабили. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 280. похабявам се, похабя се страд. Нека не се забравя, че лесно се похабява добър актьор, но че мъчно се поправя лош. А да се учиш можеш цял живот. Н. Лилиев, Съч. III 338.
ПОХАБЯ̀ВАМ СЕ несв.; похабя̀ се св., непрех. 1. Влошавам качеството си и обикн. ставам негоден за употреба; развалям се, изхабявам се. Облечена беше с вехти, кърпени дрехи, с похабена, зацапана везба по тях и кой знай дали не бяха останали от майка ѝ или баба ѝ — селската руба не се къса, не се похабява бързо. Д. Талев, И, 301. Аз нямам склад за мотики и лопати. Те са съвсем малко и аз трябва да ги пазя за себе си. Като се похабят и станат негодни, какво ще правя? М. Марчевски, ОТ, 341. През зимата строителните материали потънали в кал и част от тях се похабили и разпилели. ВН, 1960, бр. 2670, 2. Като ся вторачи и видя, че главната стока .., вълната — била ся похабила и погрозняла, той ся накани както и да било, да я подобри. Й. Груев, СП (превод), 304. Гроздето се похаби тази година от валежите. △ Инструментите са се похабили от времето или от неправилно използване. // Променям качествата си, изменям се. В градовете и най-вече в Пловдив, дето сичкома сме .. от околни различни места и сме размесени с други народности, бащиний наш език са е похабил; той не е онзе същий, който са говори днес по българските села. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 12. Колкото са отдалечаваме от природния начин на живението, толкоз повече са похабява нашето здраве. У, 1871, бр. 17, 267.
2. Прен. Разг. Губя силите, възможностите си; разсипвам се, самоунищожавам се. — Планът се изпълнява, но ти се похабяваш. Д. Кисьов, Щ, 493.
3. Развращавам се, покварявам се, изхайтвам се. Болеше го за това, че хората, на които сдружените земеделци вярваха и които тези сдружени земеделци бяха издигнали до министерски и разни други високи постове, се похабиха, възгордяха се и се самозабравиха. Г. Караславов, ОХ IV, 210. Детето захваща да са похабява нравствено йоще докато е в люлката .. Безмерната майкина любов и отвънредно галение на родителите, направят нежното дете да са показва толкоз плачливо и упорно (инат), щото веднъж разглезено, мъчно са вече умирява. У, 1870, бр. 1, 7.