ПОХАБЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХАБЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от похабявам и от похабявам се. А тая любов може би предпазила би сърцето му с бронята си от похабяване. Ив. Вазов, Съч. VIII, 116. Налага се да се вземат най-строги мерки срещу опасността от пожари и похабяване на зърно и слама по каквито и да било причини. РД, 1950, бр. 188, 1. Султанските дъщери и сестри, като поченаха да са женят за големци, внесоха помежду народа дворската разкошност и станаха голяма причина за похабяване на нравите. С. Бобчев, СОИ (превод), 116.