ПОХАПКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХА̀ПКА ж. 1. Лека закуска; хапване. Седнахме да отдъхнем около изворния поток .., развързахме раниците и за вкусна похапка. След дълъг път и в такава глуха гора трапезата бързо се омита. Ст. Станчев, ПЯС, 36. Слънцето отскочи вече на копраля, / морните жътвари на похапка спряха. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 165. Ручек (обед) русалиите никога не ядат, а само поручек (похапка), .., ужина и вечеря. К. Шапкарев, Р, 16.

2. Остар. Нещо за хапване при пиене на алкохол; мезе. Записвам само някои от неупотребяваните от никого днес думи и изрази... Думи: кат (етаж) .., художница, похапка (мезе). С. Северняк, ИРЕ, 263-264. Но Киро, колкото да бъде мераклия, / какво му струвала би пустата туршия / и всякаквите му похапки там без брой, / ако да нямаше тоз ум и друго той / да нареди във зимниците. К. Христов, ЧБ, 231.