ПОХАПНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХА̀ПНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); поха̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Остар. Похапвам. Човек да са изцери от нея [неделяшната треска] трябува да си почива няколко дена, да са варди от ядене, да похапнува само чорба от пиле или от салеп. Ив. Богоров, СЛ, 30. Вечер, преди да влязат при болника, те трябва да ядат хранително ястие и през нощта, добре ще е още да похапнуват нещо от леко ястие. НКАФ (превод), 130.

ПОХА̀ПНУВАМ СИ несв.; поха̀пна си, св., прех. и непрех. Остар. Похапвам си. Като се снабдят с хляб и сирене, похапнуват си на нога и си подпийнуват винце. К. Шапкарев, Р, 17.