ПОХВАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХВА̀ЛА ж. 1. Положителен отзив, одобрение за достойнства или заслуги на някого или нещо; хвала, похвалба. Когато момите изкараха песента, раздадоха се похвали от ергените. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 178. И когато чуваше зад гърба си похвали и въздишки, тя трепваше от гордост. Елин Пелин, Съч. I, 90. — О, той има голяма вяра във вас — така казва за вас. На Станкулов му стана малко неудобно от похвалата. М. Марчевски, П, 242. Морална почти длъжност се е налагала на г. Б алабанова да посвети в книгата си няколко страници за българската колония или по-право на българската община в Цариград .. тия страници са прочувствувано написани. Те са една похвала посветена на тая община. К. Величков, ПССъч. VIII, 276. Книга за похвали и оплаквания.

2. Остар. Възхвала, хвалебствие, хвала. Даскалите и други млади момци от добрите фамилии .. ходят вечер по улиците, та пеят песни за похвала на елинизма. АНГ I, 231.

◊ Похвалата зад вратата <в реката>. Рядко и остар. Употребява се като упрек, че някой остава без похвала, въпреки че заслужава. Похвалата зад вратата (в реката). П. Р. Славейков, БП II, 72.

— Други (остар. и диал.) форми: похвала̀, пофа̀ла̀.