ПОХВАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОХВА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; похва̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Хваля, изказвам похвала. Когато си обучавал младежите, .., когато си ги похвалвал, когато си бил тяхна опора — това имало ли е някакво вътрешно покритие или не е значело нищо? Бл. Димитрова, Лав., 234. Учителят ще мине край чиновете, ще прегледа кой как е написал, някого ще похвали, другиму ще поправи написаното, а някому и ушите ще потегли. Т. Влайков, Пр I, 213. Турците го похвалват, че е отхранил таквози чедо и му поръчват кафе. Ал. Константинов, Съч. I, 287. Моят стихотворен материал беше много беден, но се престрашавам първа. Издекламирвам част от Вазовата възхвала на Левски .. Чичо Тошо ме помилва и ме похвали. СбЦГМГ, 337. Леля наля две чашки от сладката розова течност, чукнахме се и аз, понеже знаех, че това ѝ прави удоволствие, похвалих сока. П. Незнакомов, БЧ, 113. Тати е главен учител .. Той казва на мама, че инспекторът я похвалил много. Урокът ѝ пред учениците бил много увлекателен. Н. Каралиева, ЯЧ, 49. похвалвам се, похваля се страд.
ПОХВА̀ЛВАМ СЕ несв.; похва̀ля се св., непрех. Хваля се, изтъквам свои или на нещо свое качества, заслуги или придобивки в определен, отделен случай. Пеех "Достойно ест" .. пред иконата на Света Богородица и произвеждах — нека се похваля — безподобен ефект със звънливия си висок тенор. Ив. Вазов, Съч. Х, 164. — Ний — защо да си правим илюзия — не можем да се похвалим като гърците със славна история. Ал. Константинов, Съч. I, 94. — А ние, дядо Стамате, убихме два диви бивола — похвали се Тошко. — Брей! С тия пушки ли? П. Незнакомов, МА, 68. — Виж го даскале, ти него, с какво ще ми се похвали — с мед и мляко! .. — С тия работи, приятелю, може да се похвали всеки богат човек на земята. Елин Пелин, Съч. I, 211. — Много му знаеше лулата на Дико едно време — засмя се един нисичък, средна възраст мъж. — Той и послъгва малко, обича да се похвалва, но и покрай лъжата има нещо вярно. Кр. Григоров, Р, 8.
◊ Похвалил се циганин с бял гъз. Диал. Ирон. Вулг. Употребява се, когато някой се хвали с нещо, което не притежава или което не е за хвалене.
— Друга (остар. и диал.) форма: пофа̀лвам.