ПОХВАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХВА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който е достоен за похвала, заслужава одобрение, уважение за качествата или заслугите си. Българското правителство, подпомагано от европейските посланици в Цариград, действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците. П. К. Яворов, Съч. II, 202. Учениците му слушаха смирено .., но един ден се обади Рампо Нердев ..; и тъй заговори — с очи пълни с похвална ревност към науката, с добра воля. Д. Талев, ПК, 143-144. Говори и професора Сервет бей, който заяви тъкмо обратното, че тази идея за конфедерация е похвална и осъществима. БД, 1909, бр. 1, 2. ^● Обр. Ирон. Рядко. Изпиха един литър "Плиска" за похвално време — около 23 минути. Тонич, ББК, 203.

2. Който съдържа, изказва или изразява похвала. Първите отзиви за младата актриса са похвални. Ст. Грудев, ББ, 46. Объркан, капитан Гинев чуваше в ушите си ласкави, похвални думи, беше му неловко. Н. Антонов, ВОМ, 7. Той [Альоша] се учил добре, за което в края на годината бива награден с книги и похвална грамота. Лит. ХI

кл, 119. // Църк. Хвалебствен. Издателството на БАН пусна първия том от съчиненията на Климент Охридски .. Съдържа всичко 40 поучения и похвални слова, които се смятат за безспорни Климентови. НК, 1970, бр. 52, 2.