ПОХВАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХВАЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; похва̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Похвалвам. Той [Загорчинов] следеше за всичко, което се появява по страниците на литературните издания. И похваляваше хубавото, критикуваше кротко, но решително лошото. Е. Каранфилов, Б III, 215. "Вие — пишеше той [владиката] в писмото си до преспанската община, — проявявате голяма ревност .. Аз уважавам досегашния мой наместник при вас.. и го похвалявам за досегашното богоугодно усърдие." Д. Талев, ЖС, 132. Жените се явяват на изпит и четат свободно вестник. Похваляват ги. Н. Каралиева, Н, 174. похвалявам се, похваля се страд.

ПОХВАЛЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); похва̀ля се св., непрех. Остар. Похвалвам се. Чуваш го, че .. говори за "костентуцията", похвалява се сам-там, че обича "супа", когато всъщност една люта чорба би предпочел от всички европейски гозби. Ал. Константинов, БГ, 61.

— Друга (остар. и диал.) форма: пофаля̀вам.