ПОХВАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХВА̀ЛЯМ, ‑аш, несв.; похва̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Похвалвам. Да похваляме сичките [градове] еднакво, за да са насърчат нашите съотечественици повсъду с надпреваряние за народния напредък в образованието. У, 1871, бр. 14, 221. похвалям се, похваля се страд.

— Друга (остар. и диал.) форма: пофа̀лям.

ПОХВА̀ЛЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); похва̀ля се св., непрех. Остар. Похвалвам се. Ще мина през Ахърито да се похвалям на баба, че ще ставам поп. М. Кънчев, В, 149. Секи сам си се похваля и похуля. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 151.