ПОХВАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХВА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Който проявява умение и сръчност при извършването на нещо; сръчен, умел, изкусен. Чокмановци били не само упорити, но работливи и похватни овчари, та от ратаи на юрушките аги скоро сами станали "тьожки кехаи" — собственици на хилядни стада на онова благатко време на чобанлъ‑

ка. Н. Хайтов, ПП, 128. Бялата и снажна българка .. ошета с помощта на две съседки къщата .. Личеше — работна и чевръста мома е, от селска черга, похватна и оправна. Г. Манов, КД, 55. — Селямалейкум! — поздрави весело Левски, като държеше с лявата ръка юздите, а с дясната направи бързо похватно темане. Ст. Дичев, ЗС II, 283. Тия [хората] са .. засмени, бръзачи и най-похватни ловци. Ив. Богоров, КГ, 259.