ПОХВАТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХВА̀ТНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на похватен; сръчност, ловкост, вещина, умение. В бавните ѝ на пръв поглед движения имаше незабележима пъргавина и похватност на опитна домакиня, която върши работата си, без да се суети с излишни усилия. Т. Харманджиев, Р, 83. Среса се, зави двете дебели плитки на венец около главата си, облече се като на празник .. Девойката чу гласа на баба си, отговори спокойно и всичко вършеше със свойствената си похватност. Д. Талев, ГЧ, 416. Своята задача той изпълни със забележителна похватност. Той бе разчепкал из основа всеки стих, всеки израз, всяка дума — сравнил бе всичко с оригинала. М. Кремен, РЯ, 571. Начин да са държи някой добре на коня и да му оправя харно юздата иска едно обучаване малко много дълговременно, според похватността на ученика. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 26.

2. Остар. Умение, похват. Политехнизмът не е едно занаятчийско обучение,.., а школа, дето се добива умствена култура, физично здраве е практическа похватност. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 109-110. А третият дял [на килима] отреден е за всички / човешки похватности: / свирка и песен, / резба и везмо. Там зидарите къща / издигат. В градина под ален трендафил / мома над гергев се със славей надпява. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 176. Хубостта не стои в еди-кои отредени кроежи и еднакви мерки; но в .. умовитите похватности на човека. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 29.