ПОХВАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОХВА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; похва̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Хващам малко, леко или за кратко време. Когато го [учителя] срещнех, спрепвах се, та ще се пребия, само похващах калпачето си, забравях да го снема и отминавах вцепенен. Ст. Даскалов, БП, 53. Еньо поседя, погледна шишето, похвана го, но го остави без да пие. Елин Пелин, Съч. III, 161. Дорде се дигне жена му, той на няколко пъти става, излиза навън, дири теслата и чукчето под сайванта, похване ги, пак ги остави на мястото и се върне обратно. Кр. Григоров, И, 124.Стилян: (отива при раклата, похваща само дрехите и пак ги оставя на мястото им). — За кога вече ще се обличам аз! П. Тодоров, Събр. пр II, 173. Но тръпне [героят] в живота път да хване?/ А с навиците му какво ще стане?/ А без измами как ще да живее?/ — И да похване молива не смее. Ем. Попдимитров, СР, 164.
2. Само несв. Хващам малко за кратко време от време на време. Сега Колю беше по-смел: вървеше плътно до нея, похващаше я за ръката. Г. Пайчев, ЗК, 200.
3. Прен. Обикн. сотриц. Работя, служа си с някакъв инструмент, предмет; хващам. И двамата набити и яки, те поддържаха добро темпо, макар печатарят да похващаше за пръв път в живота си гребла. П. Вежинов, ДБ, 167. Дланите на сечанлии не бяха омекнали в тъмницата, дълбоките грапавини не бяха се огладили, макар година време да не бяха похващали рало или брадва. Ст. Сивриев, ПВ, 152. — Не късай жичката — въртеше глава стрина Стойна. — Да не си нещо малолетна, сега да похващаш вретено. Кр. Григоров, Р, 139. Пенчо са извиняваше, че, като от толкоз години не е похващал перо, не може да пише сега хубаво. Ил. Блъсков, ПБ II, 60. // Прен. В съчет. с книга, вестник и под. Обикн. с отриц. (Не) чета. Отдавна тя не беше похващала вестник, макар че сега Трифон беше се абонирал и най-редовно ѝ носеше всички броеве. Г. Караславов, ОХ II, 469. И аз си купувам нови книги и по цели часове стоя с тях в ръка. Та Евгени и не похваща моите книги. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 31. Но на контролно колко ще изкара,/ щом книга не похваща, не чете? Цв. Ангелов, НП, 80.
4. Обикн. с отриц. Започвам да работя, върша нещо; пипам, залавям се. Майка ѝ запрати метлата след нея: — Дръж да пометеш сундурмата! А гледай я ти нея... Кокона! Нищо не похваща. Ст. Чилингиров, ПЖ, 61. И туй похванеш, онуй похванеш — работата на лозето не се свършва. Й. Йовков, ОЧ, 131. Чеизът ѝ беше четиринадесет ракли,.. не беше само чорбаджийска щерка, а и сама главна майсторица. Каквото похванеше, все хубаво ставаше. Вл. Свинтила, СЗЗ, 72. Жена му [на Салих] се чудеше какво става с тоя човек? Защо място не може да си намери и работа не похване? М. Мар‑
чевски, ГБ, 57. Анка. Тъй, Марийке, те европейки не похващат нищичко: слугините им вършат сичко. Д. Войников, КЦ, 8.
5. Диал. Имам навик да крада; покрадвам, попипвам. Ръце, дето обичат да похващат, нигде няма място за тях. П. Р. Славейков, БП II, 101. похващам се, похвана се I. Страд. от похващам. II. Възвр. от похващам в 1 знач. Тодор като че не чуваше, похващаше се тук, похващаше се там, гдето имаше рана и мълчеше. Й. Йовков, ЖС, 110-111.
ПОХВА̀ЩА МИ СЕ несв. С отриц. Не ми се работи, нямам желание да започна да върша нещо. Слугите се помайваха, не им се похващаше нищо, макар и да имаха работа. Й. Йовков, АМГ, 215. На дядо Петър днес работа не се похващаше. Сухите му кокалести ръце, които все още можеха ту плет да изправят, ту обора да изчистят, изведнъж омаляха. Х. Русев, ПС, 73. Както сичките са приготвяха да посрещнат тия святи празници, тъй и Еленка с децата си, при сичко, че не им са похващаше нещо .., но пак трябаше да поочистят, да позамажат и да се поприготвят. Ил. Блъсков, ПБ III, 3.
ПОХВА̀ЩАМ СЕ несв.; похва̀на се св., непрех. 1. Хващам се, улавям се, задържам се леко за нещо, обикн. за да се закрепя. — Благодаря, няма да сядаме, другарю Сульов — отвърна майорът, като се похвана за първия стол. Б. Несторов, СР, 117.
2. Докосвам леко, попипвам с ръка нещо. Изведнъж се обърна, като че завъртян от някаква сила, похвана се отвън по джебовете, похвана се по яката, по връзката и се затича към вратата. Й. Йовков, ПГ, 133-134. После усети люта болка в окото. Похвана се за клепача и пръстът му напипа нещо лепкаво. М. Грубешлиева, ПИГ, 270. — Их, свята Богородичке, този човек съвсем от вярата си навън излизал, казваха бабичките .. и се похващаха за устата, в знак на твърде голямо очудвание и слисвание. Ил. Блъсков, СК, 35.