ПОХИТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХИТЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Книж. Човек, който е похитил някого или нещо. Ред самостоятелни велможи и войводи са имали тука свои ефемерни княжества, додето са ги изтиквали из орловите им гнезда по-силни похитители. Ив. Вазов, Съч. XVI, 44. Пенко отначало не искаше да повярва, че онзи наистина му е отнел камата — Ганчовата кама, гордостта на тяхната хлапашка команда! С няколко скока той настигна похитителя и го хвана за яката на дебелата конопена риза: — Дай ми камата! П. Здравков, НД, 129. Аз и сам добре зная, че секи честен брат е дължен да защищава сестра си и да преследова нейните гнуснави похители. Р. Каролев, УБЧИ, 42. Момата, макар и обезчестена, избягва от ръцете на похитителя си и се оженва за друг момък, с когото по-преди се е любила. СбНУ VIII, 64.