ПОХИТИТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХИТЍТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. Книж. Похищение, похищаване. Най-после, той познавал разбойническите наклонности на своите по вера само съотечественици, заради това ето що им обещава: клание .., похитителство на чест и на имот. З. Стоянов, ЗБВ III, 330. Те [българите] обработват полето, те са производителният елемент, те понасят несгодите на целия турски държавен строй:... имотът и животът им е изложен на безнаказани похитителства. Пряп. 1903, бр. 9, 1.