ПОХЛОПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХЛО̀ПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от похлопвам и от похлопвам се. Йончоолу мълчаливо пухтеше и при всяко п?хлопване на портата, при всяко залайване на кучето сърцето му забиваше до пръсване. В. Нешков, Н, 210. И толкоз тихо беше, че похлопването на вятъра отвън отекваше странно и зловещо. Ст. Марков, ДБ, 40. Чува се само, някъде от недостъпните далечини на кухнята, някакво обещаващо похлопване. Т. Монов, СЧ, 127. Вратата на винопродавницата бяха затворени; но при първото похлопване са отвориха. П. Р. Славейков, ЦП VI, 87.