ПОХЛУПАК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОХЛУПА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Подвижна част на съд, сандък и под., предназначена да закрива, затваря отвора му; капак, захлупак. Върху зачервената плоча къкреха и пускаха пара през похлупаците си две големи червеникави тенджери. А. Гуляшки, МТС, 286. Спряха се пред намерената част от каменния похлупак, който някога притискал саркофага на Иван Александър и с интерес разгледаха издялания двуглав орел по ботуша на царската фигура. П. Стъпов, ГОВ, 189. Ние подскачаме като бедния Али Баба покрай нечетното имане, с което са натъпкали своя дворец султаните. Ибрици със златни похлупаци. Стрели с остриета от слонова кост. А. Каралийчев, С, 52. И както у захлупено гърне, кога ври у него вода, парата повдига похлупака, така също и парите изпод земята насилват, за да излязат навън и излизат из някой вулкан. Й. Груев, Лет., 1872, 133. // Разш. Рядко. Подвижно приспособление, което се прикрепва към някои предмети (пиано, часовник и др.) или механизми, за да ги покрива и предпазва от напрашване или овлажняване; капак. Момчето отвори тайнствено похлупака [на пианото]. Блеснаха белите зъби от слонова кост. Бл. Димитрова, ПКС, 274. На ореховата маса .. стоеше вечно спящ позлатен часовник, под стъклен калпак. Строго бяха ми забранили да дигам стъкления похлупак. М. Кремен, СО, 125-126. Обикновено майсторите диреха утеха в кафенето .., калфите — в кръглото си черно огледалце с похлупак. Ст. Чилингиров, ХН, 139. ● Обр. А чудна лятна нощ беше... Отгоре един светъл похлупак от много ярки, чисти звезди, богато набодени една до друга, наоколо свежа прохладна тишина, напоена със замайващия мирис на много билки. П. Михайлов, ПЗ, 150. Тежкият и сив похлупак на небето се вдигна нагоре и през него като през перде прозираше неясното лице на слънцето. И. Петров, НЛ, 18.
2. Само мн. Остар. и диал. Похлупци, захлупци. По рафтовете пък се мъдреха габровски похлупаци и гаванки за мешана сол и пипер с нарисувани цветчета по тях. П. Михайлов, МП, 33-34. При разкопките на търговските помещения в Преслав .. са намерени кости от животни, предимно пти‑
ци, части от стомни .., паници и похлупаци. Л. Петров и др., БНК, 17.
3. Остар. Капаче, капачка на коляно. Ставите на коленете ся защищават с една малка дебела кост, която ся нарича похлупак. ИЗ 1874-1881, 23. На горний си край пищялите ся залавят с бедрото; тук ся намира още една малка кост, наречена похлупак .., която усилва и крепи коляното. М. Бракалов, ФА, 13. Един подострен прът, който са случи насреща, хрясва дяда хаджия в коляното, дотолкоз силно, щото острото му като минува през потурите му, забива са долу в под похлупака на коляното до три пръста дълбоко. Ил. Блъсков, ПБ, 76.
◊ На всяко гърне похлупак. Разг. Ирон. Човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. Найдох похлупак на нещо. Диал. Съумях да дам сполучлив, остроумен отговор на нещо. "Бре, че вие, кай, сте оградили рая!" Ама и я му найдох похлупак: Раят е, казвам, според светците, байнов. Каквото оградиш, в такова ще седнеш. Н. Хайтов, ПП, 96. Намирам / намеря (слагам / сложа ) на всяко гърне (нещо) похлупак. Разг. Винаги съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор на нещо, мога веднага да отвърна, да отговоря. Бай Андрей беше пълен с турски мъдрости. Той обичаше хумора и слагаше на всяко гърне похлупак. Сл. Трънски, Н, 21. Мъжете избухваха в смях: — Пустата му Гана, на всяко нещо ще намери похлупак! Ст. Даскалов, СЛ, 141. Присмяло се гърнето на похлупака си, че няма ухо. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува някого или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Расъл под <стъклен> похлупак. Разг. Отгледан с много грижи и внимание, но негоден да се справя сам с трудностите в живота; изнежен. Търкулнала се (търкулила се) тенджерата, та (че) си намерила похлупака; търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака. Разг. Пренебр.; Потърколила се тенджерата, та (че) си нашла похлупака. Диал. Употребява се, когато в някаква работа, дейност и под. участват или се събират, попадат хора с еднакви недостатъци. Загарецът ще е, да, Гарванов, той е при Беровска! Е, потърколила се е тенджерата, та си нашла похлупака. А. Страшимиров, Съч. V, 260.