ПОХЛУПАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХЛУПА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от похлупак; капаче, захлупаче. Ния се върна с един лъскав тенекиен съд с похлупаче; една крива, тясна тръбичка излизаше ниско от издутата му долна част — за сипване. Д. Талев, ПК, 20.