ПОХЛУПЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХЛУ̀ПЦИ мн. Диал. 1. Малък дървен съд във вид на кръгла похлупена паничка или две панички, плътно вмъкнати една в друга и покрити с похлупак, където се поставя храна (сол, сирене и др.) за път, за полето и под.; захлупци, гаванци, заструг. В две отделни талиги жените на управителя редяха бъкъли с вода, мътеница, вино и много похлупци с храна за из пътя. Й. Вълчев, СКН, 239. В дисагите си носеше две премени долни дрехи от домашно платно, няколко чифта чорапи от домашна прежда, едни похлупци пълни с небито сирене и два сомуна хляб. Д. Талев, ПК, 35. От чаршиите пристигаха търговци и пътници и се заемаха да приготвят вечеря. Какво ли толкова имаше в похлупците — малко сирене, малко сланина, а в торбите — лук, чесън и престъргана пита, станала на камък. Д. Мантов, ХК, 67. В торбата имаше шест хляба и няколко глави лук. Имаше и похлупци със сол. М. Марчевски, МП, 113.