ПОХОДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХО̀ДА ж. Диал. Посещение, спохождане, навестяване; походба. Нада се, нада Петкана / братята да я походат, / па се накани да доде / на майчина си похода. СбВСтТ, 391. За похода се не грижи: / ние сме девет душ братя / по веднъж кат те походим / тия са девет походи. Нар. пес., СбВСтТ, 391.

◊ На похода. Диал. При тръгване, потегляне, в момент, когато тръгвам. На пооду одвил царевуту черку да го види каква йе. Нар. прик., СбНУ V, 195. Сънцето е на заода, / орото е на разтура, / аргатето на разода, / арамии на поода. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 61. Ага било на поодо, / сея кому се бакшиш даде — / кому копче, кому гривне, / а на тренка златя и пръстен. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 80.