ПОХОДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХО̀ДКА ж. Начин на ходене, на вървене. Английският ѝ костюм,.., плътно оформяваше нейния малък бюст, спуснатите рамене и дългите, закръглени бедра. Той напълно съответствуваше на момчешката ѝ походка с твърдите, широки крачки и сигурните стъпки. М. Кремен, РЯ, 316. Работниците, по един или на групи, вече излизаха на двора .. Умората бе изсмукала и набраздила лицата им, превила плещите и те вървяха бавно, с провлечена походка. Ем. Манов, ДСР, 133. Сега тя забеляза, че той вървеше с едва забележимо тромава походка, като се полюляваше лекичко ту на една, ту на друга страна. Г. Караславов, ОХ, 405. От вагон-ресторанта слезе елегантно облечен, около 35-годишен мъж, с мургаво тясно лице на любовник и със свободна походка на човек, който е имал много пари и жени през живота си. П. Незнакомов, ХР, 18.