ПОХОРАТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХОРАТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; похоратя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Поприказвам, поговоря; похортувам. Срещне ли на пътя стрина Венковица, Лалка отдалеч още весело и засмяно ще я поздрави и ще ѝ похорати нящо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 177. Аз ся надеях да дойдете тука, та да похоратим за това, но като не ви ся падна работа за насам, за неизлишно почетох да ви поканя да изпълните доброто си намерение. АНГ I, 8. Дядо Морис намери у дома една стара съседница, която беше дошла да похорати с жена му. М. Балабанов, ДБ (превод), 39.похоратявам си, похоратя си взаим. Срещнат ли се на пътя стрина Венковица и стрина Илчовица, сѐ ще се запрат да си похоратят и сѐ ще отворят дума за Колчо и невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 305. — Де поседни, каки, поседни да си похоратим, захвана кака Дона. Т. Влайков, БСК I, 508.