ПОХОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ХОТ, ‑тта̀, мн. (остар.) ‑и, ж. Силно непреодолимо полово влечение; страст, сладострастие, сластолюбие. Но ето десет години, откакто живееха те наедно .., а тя, наместо съвсем да се примири и да се привърже към семейството си, замени някогашната си мечта за изтънчена, нежна, екзотична любов с грубата похот на най-посредствени мъже. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Защото чистият младеж пъдеше из душата си всяко желание за жена, която можеше да наруши неговото свето блаженство и пазеше очите си от съприкосновение с тяло, родено за похот. Елин Пелин, Съч. IV, 22. Жена, у която няма добродетел, възбужда само похот, на която следствията са лоши. Ат. Начев, ПЖЧ, 18. И душата ся зароби от похотите на плътта. ИЗ 1877, 378.