ПОХОТЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХОТЛЍВО нареч. С похот, със силна и обикн. груба страст; сладострастно, сластолюбиво. Очите му се спряха на Мата — хубава, стройна, черноока, и той я загледа похотливо. Д. Ангелов, ЖС, 677. Дългите мургави пръсти обхванаха бузата ѝ, попритиснаха я похотливо. Тогава Дона с две ръце и с все сила го блъсна в гърдите: — Мръсник! Д. Талев, ГЧ, 199. Кое всъщност караше Славка да стои на студа... Мисълта, че Кирил ще я свари в къщи с чуждия мъж .. или страхът от очите, които тъй похотливо бяха я гледали преди малко. Ст. Марков, ДБ, 33. Сакатият се дръпна учуден и закуцука към насрещния край на килията. Там някакъв глас високо и похотливо разправяше безсрамни истории. Ст. Дичев, ЗС II, 599.