ПОХОТЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХОТЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на похотлив; сладострастност, сладострастие, сластолюбие. Тя беше истинско дете: не усещаше похотливостта в погледа на мъжете. М. Кремен, РЯ, 317. Син на епохата си, епоха на обща поквара на нравите, на разюздана похотливост .., той бе чужд на висшите нравствени чувства на справедливост и самопожертвувание. Ив. Вазов, Съч. XIII, 129. Ние просто предметно чувствуваме присъствието на тоя напарфюмиран мъж, женкар и поклонник на женската хубост, тоя, който с тежки парфюми се мъчи да прикрие своята похотливост и вулгарност. ВН, 1955, бр. 184, 4. — Има ли други неща, които излизат из сърцето? — Злите помисли .., коварство, похотливост. КТЕМ, 307.