ПОХРАНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХРА̀НВАМ, ‑аш, несв.; похра̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Храня малко, известно време или от време на време. Ще спрем работата за известно време, докато аз се върна от Женева. Дотогава вие ще се пръснете по родните си градове — да не се хвърляте много на очи, знаете колко турците са подозрителни, и да ви похранят бащите. Д. Спространов, С, 47. Ще ме похранят, ще полежа, само кракът ми да не осакатее. И без това сега нямам работа. Ем. Станев, ИК, 360. — Тате, дойде деня .. Ей и чичови Борисови заклаха шопара .. — Хм! — врътваше глава баща ми .. нека похраним прасето още пет-шест дена, сега то се най гои. Ст. Даскалов, БП, 26. Марко седи йош десет дъна, / та поеде месо овновито / и пай попи вино цървенога / и поеде леба из Белога града / и порани коня шаренога. Нар. пес., СбНУ XLIII, 102. похранвам се, похраня се страд. Чарничовите листа, освен що хранят с тях червии, млого са полезни и за овцете, кравите, козите и конете; и е изпитано, че като са похранят няколко време с тези, израства им тънка мека и лъскава вълна и косми. З. Княжески, ПРШ (превод), 7.

ПОХРА̀НВАМ СЕ несв.; похра̀ня се св., непрех.Храня се малко или известно време. Понеже ми оставаха още десет дена от отпуска, аз отидох да ги прекарам в Прага, да си почина от лекуването и да се похраня човешки. Ив. Вазов, Съч. XI, 120. — Фала вие, турци едренчане, / че погубим Муса кеседжия! / Още малко, язе да поседим, / да си се пораним, / .., да попийем, сила да сдобием. Нар. пес., СбНУ XLIII, 51.