ПОХРУПКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХРУ̀ПКВАМ, ‑аш, несв.; похру̀пкам, ‑аш, несв., прех. и непрех. Хрупкам малко, известно време или от време на време; похрупвам. Конете свалили сами юздите си, похрупкваха от крайпътната царевица. Ст. Даскалов, СЛ, 10. — Слушайте, деца! Искате ли да отидем утре на разходка, на излет в планината? — Искаме! Много искаме! — А да вземем ли с нас и Гора? — Да я вземем, нека я [сърничката] вземем другарю учител! — Добре, деца, ще я вземем и нея да си похрупка там крехка тревица и да подиша пресен планински въздух. Д. Калфов, С, 10.