ПОХЪЛЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХЪ̀ЛЦВАМ, ‑аш, несв.; похъ̀лцам, ‑аш, св., непрех. Хълцам леко, малко или от време на време. Тя изтри сълзите си и само тихичко похълцваше. Б. Райнов, ДВ, 168. Людмила изведнъж престана да хлипа .. Тя изви глава настрана, изтри сълзите си и правеше явни усилия да се овладее. Само от време на време похълцваше беззвучно. Ем. Манов, ДСР, 20.