ПОХЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; похъ̀ркам, ‑аш, св., непрех. 1. Хъркам, изхърквам леко, малко или от време на време. По гарите се качваха пътници, заемаха местата на слезлите, прогълчаваха за малко и после се спотайваха. Скоро тя ги виждаше как клюмаха глави и похъркваха. Ст. Даскалов, СЛ, 506. Беше още тъмно, но тя усещаше, че бе се събудила пак навреме. До нея там Стоян тихо похъркваше в тъмнината. Султана побърза да стане — не можеше да търпи повече хъркането му. Д. Талев, ПК, 336. — Давидко и бай Гаврилов също спят спокойния и равен сън на хора, които са изплели кошниците си. Тахо тихо похърква, подложил свойта малка кошничка за възглаве. Й. Радичков, К, 52-53. Лоте се върна от кухнята с кана в ръка и завари мъжа си легнал на кушетката леко да пухти и да похърква от време на време. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 3.

2. Разг. Хъркам, спя известно време. Ти похърка малко, но аз не мигнах.