ПОХЪРКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХЪ̀РКВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от похърквам. Огънят беше подритнат отстрани, жаравата кротко догаряше като едро червено цвете сред тъмната нощ, а от дъното на навеса се чуваше тихо похъркване на спящи хора. Н. Тихолов, ДКД, 95. През деня тичаше заедно с наетите измекяри — власи, нощем потръпваше от астматичното похъркване на жена си. Г. Алексиев, ДЦ, 20. Настана за късо време оживение, но после четнишкият лагер затихна още повече; дочуваха се само отделни гласове, блажени похърквания и оттатък, към края на поляната, гласовете на четиримата войници. Д. Талев, ГЧ, 446.