ПОЦЕЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЦЕЛУ̀ВАМ, ‑аш, св., прех. 1. Целувам известно време, малко.

2. Остар. Целуна. — Едмунд... Густав — Каза тя, откак ги поцелува със сълзи, — аз ви оставям, мои деца; милосърдний Бог мя зове при себе. С. Радулов, ГМП (превод), 164. Той са навел, за да поцелува сина си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 60. Де, благословете своите деца / с твърдите си ръце / поцелувайте си жени / с чистите си уста! Л. Каравелов, Съч. I, 2.