ПОЦИНКОВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЦИНКО̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от поцинковам и от поцинковам се. Цинкът се използува за направа на сплави, за поцинковане на предмети и за цинкови бои. Р. Димитров, РЗН, 42. След като пакетът тръби излезе готов от тръбната машина, бригадата го поема, поставя го в специална вана със солна киселина за почистване на железния окис (ръждата), след което го подлага на по-нататъшна обработка — поцинковане в топла вода с разтопен на лава цинк. ВН, 1959, бр. 2521, 1.