ПОЦУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЦУ̀ПВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поцу̀пя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Цупя се малко или от време на време. Кръстевица, за разлика от Станка, малко мислеше за родителите на Тъкачев. Те, съобразяваше тя, може и да се поцупят малко, дето не си е взел учителка, та и тя да му носи по една заплата, но ще им мине. Г. Караславов, ОХ, 205. Два дни преди да се напуснат, мерите новият общински съвет гласувал да се плаща по сто лева от къща.. Някои покряскаха, поцупиха се, па току всички хванаха хайванчетата си за юларите и ги закараха на нивите да си ги понахранят с жито. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186.