ПОЦЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЦЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; поцъ̀кам, ‑аш, св., непрех. Цъкам малко от време на време. — Това е снаха ми, господине — .. — Вдови‑

ца е, пък арестуваха сина ѝ.. — Гледай ти! — завъртя глава човекът и зацъка с език от учудване.. Мъжът поцъка още малко, после махна с ръка като при внезапно взето решение. Д. Ангелов, ЖС, 56. Деловите хора, току-що обръснати и пригладени, лъхащи на хубав одеколон, тръгваха с твърда походка за канторите си, като поцъкваха с език и чоплеха с клечици зъбите си. А. Гуляшки, Л, 36. Гледай! — бай Ганю поцъка малко с езика си, па почна и той да се смее. А. Константинов, БГ, 59. Когато се пробуди, слънцето грееше в отсрещната стена и будилникът на шкафчето весело поцъкваше. Цв. Ангелов, ЧД, 54.