ПОЧЕВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЀВАМ, ‑аш, несв.; почѐна, ‑еш, мин. св. почѐнах и почѐх, прич. мин. страд. почѐнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам¹; починам, зачинам, начевам, почевам, започевам, започинам, начевам, наченвам, начинам. Като приближавахме вече до върха,.., като че почена да ми тъмнее пред очите и ми мина даже през ума, че може да ми припадне. Ал. Константинов, БПр, 1983, кн. V, 59-60. В Ловеч у мене наново се породи желанието, което бях почувствувал след разказа на дядо Драгана в Пиперково, да стана списател и да се занимая с книжнината и в Ловеч почева същински моята литературна деятелност. П. Р. Славейков, БП I, 21. "Второто последствие [на боя] е, че детето почева да постъпа тъй или инак не от убеждение, а от страх към пръчката." У, 1870, кн. 1, 37. Поче Тодор моми да орати: / — Да ми дадеш студену водицу. Нар. пес., СбНУ XI, 30. Поема да пие ракия като изказва и своите благопожелания към поченатото дело. СбНУ VII, 52. почевам се, почена се страд.

ПОЧЀВАМ СЕ несв.; почѐна се св., непрех. Остар. и диал. Почевам; започвам се, зачинам се, начевам се, починам се. Кой се надяваше така да се почене разговора им и така да се свърши? Ив. Вазов, МЧ, 33. Мислим, че челядите на нашето отечество нямат супруги достойни за нас .., но търсим супруга в чужда народност, с чужди нрави и възпитание. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 64-65. Но сичко в тоя проклет свят са не свършва така добре, както са почева. НБ, 1876, бр. 27, 221. Великий Петр .. въведе науките .., и от него ся почена величеството на Росийската държава. Ив. Богоров, КГ, 107.