ПОЧЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧЕК, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отсрочка, изчакване; почак. Покорний, който съм от русчушките търговци, като бях дал на (еди кого си) 5 000 гроша с 91 ден почек и с по 1 на сто лихва. С. Попов, ТБП, 43. Кредиторин са казва този, който дава другиму стока на вяра, с почек. Ил. Блъсков, ПБ, 115.

◊ На почек. Остар. При условие да се изчака, да не се плати веднага; на кредит, на вересия, на доверие. По-първичките търговци, в кой да е град, имат обичай да дават стока на почек на по-долничките търговци, а тия последните, от едина край като продават, от другия тряба да вносят дългът си за стоката. Ил. Блъсков, ПБ, 114. Продажба става с пари.. Продажба тоже става и на почек. СбНУКШ ч. III, 256.