ПОЧЕРК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧЕРК м. 1. Начин, вид на писане на буквите, присъщ на отделно лице . Надписът "Да се отвори след двадесет години" беше направен ръчно, с малко полегнали наляво букви, характерни за почерка на стария. Й. Попов, БНО, 101. Елин Пелин приготовляваше своите ръкописи, написани грижливо с молив на дълги тесни листове, с неговия еднообразен почерк. Ал. Спасов, Сб??СЕП, 73. Ръката защото ме боли, от това не могох да го [Землеописанието] препиша добре и чисто, особено почеркът в началото е много лош. АНГ I, 33. Тоя ръкопис, по почерка и по езика, се вижда да принадлежи към най-ранната учителска дейност на Фотинова и може да се смята като първ негов литературен опит. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 638.

2. Прен. Индивидуален стил, начин, похват на извършване на нещо. Въвеждат се също сведенията за характера на престъплението и начина, по който то е извършено .., тъй като всеки престъпник има свой собствен почерк и маниер на работа. Ц. Цанев и др., ЧП, 151. В никоя друга от композициите си Бетховен не е влагал до такава степен всичките най-изтънчени, най-нови средства на своя гений и най-модернистични странности на почерка. Ив. Въжарова, ИН (превод), 150. Младата художничка се оформяше все повече като творец, стремеше се да добие собствена физиономия и почерк. ВН, 1959, бр. 2516, 4. Дмитрий Шостакович е композитор със силно изявен творчески почерк. НК, 1958, бр. 3, 3.